Има коли, които продават мощност, и коли, които продават адрес. Lexus LM500h продава нещо трето — усещането, че никога не си стъпвал на тротоар. Втората генерация на японския луксозен ван официално е за изпълнителни директори, но реално е проектирана за хора, които искат летищен салон първа класа да ги следва по улиците, вместо да чакат реда си да влязат в него.

Отвън LM не крещи — боята Sonic Titanium и характерната решетка тип пясъчен часовник на Lexus са единствените намеци за статус, а силуетът остава дискретно вановиден. Дизайнерите явно са решили, че тихата сдържаност продава по-добре от хромираните закани на европейските конкуренти, и донякъде са прави: интериорът е умишлено минималистичен там, където немските изпълнителски кабини трупат копчета.

Истинската работа обаче се случва отзад. Четириместната конфигурация (има и шестместна версия) превръща задната кабина в изолирана суита — със собствен прозорец за поверителност, звукоизолация от шофьорското отделение и почти напълно легнали седалки с масаж, вентилация, подгряващи подлакътници и поставка за крака. Управлението на всичко това става от свалящи се таблети, а 48-инчов екран, HDMI порт и 100V контакт превръщат пътуването в мобилен офис или домашно кино — по избор. Lexus дори са сложили скрит хладилник, пречиствател на въздуха Nanoe-X и два чадъра от дърво и карбон, сякаш очакват пътника да слезе директно на червен килим.

Шофьорът, в сравнение, получава по-скромен, но все пак разкошен пост: подгряващ се волан с дървена облицовка, подгряващи и вентилирани седалки и аудио система Mark Levinson, която може да се изолира от задната. Системата Tazuna (буквално юзди на японски) държи всички контроли в обсега на ръцете — грижа, типична за японската концепция omotenashi за гостоприемство, приложена тук буквално към машина.

Под тежката каросерия работи хибридна система, съчетаваща турбо 2.4-литров редов четирицилиндров двигател с два електромотора, захранвани от 288-волтова никел-метал-хидридна батерия. Според Lexus комбинираната мощност стига до 366 к.с. (спецификационната таблица на производителя говори за 336 к.с. — леко разминаване, което сборуването на отделните стойности не изяснява докрай), достатъчно за спринт от 0 до 100 км/ч за 6,9 секунди при тегло над 2,4 тона. Окачването — предни McPherson стойки и задни петрамена оси — държи страничния крен изненадващо нисък за нещо толкова тежко, а режимът Rear Comfort омекотява возенето специално заради пътника отзад, не заради шофьора.

Цената започва от около 20,3 милиона йени, тоест около 130 000 долара — впечатляващо, докато не се замислите, че повечето опции вече са включени по подразбиране, за разлика от европейските марки, при които всяка подгряваща се повърхност е отделна позиция във фактурата. Инфотейнмънтът остава по-семпъл от немските аналози, а вратите отварят с бавност, която подхожда повече на лимузина, отколкото на спортен автомобил. Но LM никога не е обещавал спортен автомобил — обещавал е да не усетите, че изобщо сте в кола.

Източник: Motor1 (https://www.motor1.com/reviews/792542/lexus-lm-van-drive/)