BMW M5 (2026): хибридът, който не предаде V8
Седмото поколение M5 получава батерия и електромотор, но запазва 4.4-литровия V8 и стига до 718 коня. Дали хибридизацията е спасение или компромис – проверихме какво казва Autocar.
Photo: OWS Photography, CC BY 4.0, via Wikimedia CommonsPhoto: OWS Photography, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons
BMW M5 винаги е бил начин компанията да каже „да, можем да го направим по-луд“ – осем цилиндра, два турбокомпресора и достатъчно кон сила, за да изпратят застрахователната ви премия в орбита. Затова думата „хибрид“ до името M5 звучеше до неотдавна почти като ругатня. Седмото поколение, познато вътрешно като G90, обаче е доказателство, че BMW предпочита компромиса пред изчезването – и резултатът е по-интересен, отколкото повечето скептици очакваха.
Рецептата: същият 4.4-литров V8 с двойно турбо (вече кръстен S68, еволюция на стария S63), към който е добавен 195-конски електромотор и батерия от 22.1 kWh (18.6 използваеми). Сборът прави 718 системни коня и въртящ момент от 553 lb-ft от бензиновата част, достъпен под 2000 об/мин и издържащ чак до 7200. Спринтът до 100 км/ч отнема 3.5 секунди, а максималната скорост стига 306 км/ч с опционалния M Driver’s Package – цифри, пред които дори предишният V10 M5 би свалил шапка.
Иронията е, че в опита да остане релевантна, колата е станала и по-тежка от всякога: 2435 кг обявено тегло, 2373 кг измерено с трета резервоар и опционалните карбон-керамични спирачки – само 34 кг по-малко от хибридния четириврат Mercedes-AMG GT 63 S E Performance. BMW компенсира с напълно нови оси, разширени следи и първата система за активно управление на задните колела в историята на M5, плюс превключваемо M xDrive задвижване с режими 4WD, 4WD Sport и чисто задно 2WD – за тези, които вярват, че 718 коня без стабилизация е добра житейска философия.
На path, която е широк и гладък, M5 показва сцепление и баланс, които карат 2.4-тонната маса да изглежда почти несъществуваща. Проблемът идва на разбита провинциална настилка, където тежестта си казва думата, а управлението – директно, но бедно на усещания – не вдъхва същото доверие. Шумоизолацията обаче е на ниво: 68 dBA при 70 mph круиз, по-тихо от старото M5 CS (73 dBA) и от конкурента Mercedes-AMG C 63 S E Performance (70 dBA).
Купето залага на двутонна merino кожа, завит 14.9-инчов дигитален дисплей и светлинна лента Interaction Bar, която понякога осветява очите ви повече, отколкото пътя напред. BMW най-накрая отстъпи пред модата за плоскодънен волан – макар да е останал предимно кръгъл – и запазва червените бутони M1/M2 за бързо превключване на настройки. Тестерите на Autocar дават 8/10 за интериора, но не пропускат да отбележат, че като цяло той е леко стъпка назад спрямо предишното поколение.
Практичната новина е завръщането на Touring версията – само трети път в историята на M5 след E34 и E60/E61 – и то за смешните 2000 фунта отгоре на седана. Багажникът расте до 500 литра (срещу 466 при седана), достъпът е по-удобен през голямата врата, а по мнение на тестерите комбито дори изглежда по-хармонично от седана с неговия увиснал заден капак.
На хартия разходите изглеждат прилично: 176.6 mpg обявена консумация, 38 г/км CO2, 42 мили електричен пробег и данъчна група BIK от 8%. Притеснението идва от друга посока – прогнозните остатъчни стойности, които според източници на Autocar изостават осезаемо зад конкурентите Porsche Panamera Turbo E-Hybrid и Audi RS6 Avant Performance.
Крайната оценка е 7 от 10, с присъда „технологичен скок, но в тревожна територия“. Това не е най-великият M5 в историята на името, но едва ли е и продал душата си само за да остане в шоурумите на 2025-а. Понякога самото оцеляване е достатъчно постижение.
Източник: Autocar (https://www.autocar.co.uk/car-review/bmw/m5)
