Интернет обича драма, особено когато дойде ред на свещената крава на Mercedes. Този път обаче S-Класата отказва да сътрудничи — фейслифтът за 2027 е толкова премерен, че дори колегите от Motor1, които я возиха, признават с лека въздишка: това си е просто същата стара S-Класа, само с по-скъп грим.

Козметиката е първото, което удря в очите — буквално. Новата решетка носи вградени звезди, а осветлението е преработено да крещи “Mercedes” от километър разстояние. Малко показно за модел, който до вчера разчиташе на тиха елегантност, но явно маркетингът е решил, че дискретността вече е лукс, който дори флагманът не може да си позволи.

Под капака обаче историята остава сериозна. Входният S500 разчита на 3.0-литров редов шестцилиндров, зареден и в плъг-ин хибридната версия S580e с 22.0 kWh батерия. Над него стои изцяло нов V8 — тоест S580, с flat-plane архитектура, която според спецификациите дава около 576 коня и 553 lb-ft (самият текст на тест-драйва споменава и малко по-нисък резултат от 530 коня, което подсказва, че дори Mercedes все още подрежда цифрите). Ускорението от 0 до 60 мили в час пада някъде между 3.9 и 4.3 секунди, а електронно ограничената максимална скорост е 155 мили в час — автора на оригиналния тест твърди, че е видял 158 на автобана, защото някои граници просто не се спазват, когато пътят е германски. Деветстепенна автоматика, задно или 4Matic задвижване и 10 градуса задно управление допълват списъка. Тежестта обаче — между 2124 и 2275 кг в зависимост от версията — напомня, че “лукс” продължава да е синоним на “тежко”.

На самото каране колата остава майсторски сдържана. Возенето е описано като сублимно във всеки режим, включително по калдъръм и покрай строителни участъци — умение, с което малко седани в този клас могат да се конкурират. На магистрала е стабилна като сейф, а по второстепенни пътища изненадващо пъргава, почти с характер на по-малката E-Класа. Спирачките обаче имат досадна люфт в началото на педала, което прави внимателните спирания неочаквано резки. Асистентите от второ ниво работят добре на магистрала, но смяната на лента понякога трудно се активира — малък, но раздразнителен детайл за кола с подобни претенции.

Вътре интериорът е смесица от бляскаво и съмнително. Пластмасовите кръгли дюзи на климатика и пиано-черният акцент не изглеждат на мястото си в салон с подобна цена. Supersкрийнът остава по-скоро демонстрация на технологично его, отколкото практическа нужда — черните рамки около него се забелязват веднага. За сметка на това задните седалки остават силната страна: опционална четириместна конфигурация, отопление, вентилация, масаж и индивидуални екрани за всеки пасажер, който предпочита да остави волана на шофьора.

Присъдата на самия автор е показателна — това не е най-добрата S-Класа в историята (тази титла според него пада на V12 версията от 1991 г.), но възенето е сублимно, мощността е в излишък, а задната седалка продължава да е повод за завист. Цената все още е “ще обявим по-късно”, но тя едва ли ще изненада някого, който вече знае в какъв клас играе тази кола.

Източник: Motor1 (https://www.motor1.com/reviews/795600/mercedes-s-class-review/)