Има врати, които се отварят само веднъж. През септември 2005 г. Дитрих Матешиц купи малкия италиански отбор Минарди и обяви, че той ще бъде „отборът на новобранците“ на Red Bull. Двадесет и една години по-късно същата врата скърца отново: в Racing Bulls има две места за 2027 г. и трима кандидати – Лиъм Лоусън, Арвид Линдблад и Никола Цолов. Изборът изглежда като обикновено кадрово решение. Всъщност е изпит по памет – дали империята помни защо изобщо е построена.

Вратата, която Матешиц остави отворена

Когато обясняваше покупката на Минарди, Матешиц говореше просто. „Като спонсор ние се концентрираме основно върху подкрепата за млади пилоти“, казва той в интервю пред grandprix.com на 13 септември 2005 г., а името на новия тим трябвало да отразява, че той е „отборът на новобранците на Red Bull“. Така се роди Scuderia Toro Rosso – по-късно AlphaTauri, RB и днес Racing Bulls. Бившият му шеф Франц Тост по-късно ще я нарече „училище за новобранци“.

Хелмут Марко, дългогодишният пазител на програмата, години наред повтаря една фраза, която приписва на основателя: „Ние не купуваме звезди, ние ги правим.“ Матешиц почина на 22 октомври 2022 г. Марко напусна Red Bull в края на 2025 г. В края на октомври 2026 г., вече като бивш съветник, той пак извади същата фраза – и директно заяви, че изборът между Лоусън и Цолов „всъщност трябва да е в полза на Цолов“.

Важно е да сме честни: Red Bull не е предал завета изцяло. Всичките четирима титуляри на двата отбора през 2026 г. – Макс Верстапен, Исак Хаджар, Лиъм Лоусън и Арвид Линдблад – са минали през младежката програма. Но вратата не стои отворена от само себе си. Някой трябва да я държи.

2008: Монца, дъждът и едно 21-годишно момче

14 септември 2008 г., Монца. Дъждът вали още преди старта, състезанието започва зад колата за сигурност. Себастиан Фетел, на 21 години и 73 дни, тръгва от пол позиция с Toro Rosso – отбор, който доскоро беше Минарди и кара с двигател на Ферари. Финишира на 12,5 секунди пред Хейки Ковалайнен с McLaren. Това е първата победа в историята на Toro Rosso, първата за италиански отбор, различен от Ферари, от 1957 г. насам, а Фетел става най-младият победител и най-младият пилот с пол позиция в историята дотогава.

Red Bull можеше да реши, че това е щастлив случай в дъжда. Вместо това го повиши. През 2009 г. Фетел замени Дейвид Култард в Red Bull Racing и завърши втори. После дойдоха четири поредни световни титли – 2010, 2011, 2012 и 2013 г. През 2010 г. той стана най-младият шампион в историята – рекорд, който падна едва преди дни. Неделята в Монца не беше чудо. Беше доказателство, че системата работи, когато на младия човек му дадат кола и доверие.

Фабриката за шампиони: имената и цифрите

Цифрите говорят по-силно от всяка носталгия. Red Bull Racing има осем титли при пилотите. И осемте са спечелени от възпитаници на младежката програма – четири на Фетел и четири на Верстапен. Пилотите, които Red Bull взе „наготово“ от други отбори – Дейвид Култард (2005–2008), Марк Уебър (2007–2013) и Серхио Перес (2021–2024) – не донесоха нито една. Уебър спечели девет състезания, Перес – пет, но титлите останаха за „собствените“.

Ето част от списъка на хората, на които Red Bull е отворил вратата:

Себастиан Фетел – победа в Монца 2008 с Toro Rosso, четири титли, 53 победи в кариерата.
Макс Верстапен – най-младият пилот, стартирал във Ф1 (17 г. и 166 дни, Австралия 2015), победа още в първото си състезание за Red Bull (Испания 2016, на 18 г.), четири титли 2021–2024.
Даниел Рикардо – осем победи, седем от тях с Red Bull, два пъти трети в шампионата.
Карлос Сайнц – започна в Toro Rosso, по-късно четири победи с Ферари.
Пиер Гасли – победа в Монца 2020 с AlphaTauri, втората победа в историята на „малкия“ отбор.
Даниил Квят – три подиума, включително трето място за Toro Rosso в Германия 2019.
Александър Албон – два подиума за Red Bull през 2020 г., първите за тайландски пилот.
Хайме Алгерсуари – най-младият пилот във Ф1 към дебюта си през 2009 г.
Себастиан Буеми и Жан-Ерик Верн – и двамата по-късно станаха шампиони във Формула Е.
Исак Хаджар – подиум в Зандворт 2025 като новобранец, трето място в Баку 2026, вече в Red Bull и с договор за 2027 г.
Арвид Линдблад – осмо място още в дебюта си в Мелбърн 2026, третият най-млад пилот, взел точки, в историята след Верстапен и Антонели.

Не всеки от тях стана шампион. Но почти всички получиха истински шанс – и именно това е същността на модела.

Антонели: урокът на Тото Волф

Ако някой е разбрал рецептата на Матешиц по-добре от самия Red Bull през последните години, това е Тото Волф. На 31 август 2024 г. Mercedes обяви, че 18-годишният Андреа Кими Антонели ще замени Луис Хамилтън – седемкратния шампион. Решението изглеждаше като хазарт. Волф по-късно призна, че отборът е загубил двама спонсори заради него: „Имахме двама спонсори, които си тръгнаха заради това.“

Резултатът? На 1 ноември 2026 г. в Мексико Сити Антонели стана световен шампион – на 20 години и 68 дни, най-младият в историята, с четири състезания до края. Девет победи през сезона, включително Монца, където тръгна от 19-о място. Първият италиански шампион от Алберто Аскари през 1953 г. насам.

Волф описа титлата като „проект от поне две години“ и каза, че „никога не е имало и най-малкото съмнение“. Това е точно философията, която Red Bull изобрети – само че този път я изпълни някой друг.

Ферари: конете с капаци

В Италия празнуваха – и в същото време ръмжаха. Първата страница на La Gazzetta dello Sport на 2 ноември, според превода на Crash.net, гласеше, че Антонели е шампион „благодарение на таланта си, колата и факта, че не кара за Ферари“. Corriere dello Sport отиде още по-далеч със заглавие, че и шефът Фред Васьор „е виновен“, след като Хамилтън и Льоклер се блъснаха още в първата обиколка в Мексико. Самият Васьор говори за „липса на уважение към марката“.

Солта в раната: бащата на Антонели твърди, че навремето тогавашният шеф на Ферари Маурицио Арривабене е отказал да вземе Кими в академията. Междувременно собствените възпитаници на Маранело чакат пред затворена врата. Оливър Беърман остава в Haas и през юли призна: „Не искам да седя три, четири, пет години и да чакам място.“ Рафаел Камара, член на академията от 2021 г., също отива в Haas, а не във Ферари.

Конете на Маранело тичат с капаци на очите – виждат само пистата точно пред себе си. Опасността за Red Bull е да си сложи същите капаци: да гледа само следващите точки, а не следващия шампион.

Камара: прагматизмът на Коматсу

Аяо Коматсу направи обратното. На 15 октомври Haas обяви, че 21-годишният бразилец Рафаел Камара – шампион във Formula Regional Europe и във Формула 3, водач във Формула 2 с 207 точки – подписва многогодишен договор от 2027 г. и заменя Естебан Окон. На 3 ноември отборът отиде още по-далеч: Окон няма да кара повече през 2026 г., а Камара дебютира още в Гран при на Сао Пауло (6–8 ноември) – пред собствената си публика.

„Виждаме огромен потенциал в Рафа… Това е човек, с когото можем да растем заедно“, обясни Коматсу. На въпроса дали Haas е B-отбор на Ферари, отговорът беше категоричен: пилотите избират „изцяло сами, аз и господин Джийн Хаас“. Логиката е проста – малък отбор, двама млади пилоти (Беърман и Камара), бъдеще, което се гради, а не се наема.

Новото поколение вече е тук

Новото поколение вече не чука плахо – то вече е влязло. Шампионът е на 20. Габриел Бортолето е на 22 и е пред 39-годишния си съотборник Нико Хюлкенберг в класирането. Беърман има пето място в Китай. Франко Колапинто получи нов договор в Alpine за 2027 г. Линдблад е 11-и в шампионата с 38 точки – пред почти целия среден клас. Хаджар е осми.

А зад тях, във Формула 2, се води една от най-напрегнатите битки за титлата от години: Камара 207, Цолов 200, Александър Дън 189 – с два кръга до края, в Лусаил (27–29 ноември) и Абу Даби (4–6 декември).

Малкото момче на вратата на големия спорт: Никола Цолов

Никола Цолов е роден в София на 21 декември 2006 г. В края на 2024 г. напусна академията на Alpine и от 2025 г. е член на младежката програма на Red Bull. През 2026 г. кара за Campos във Формула 2 и има шест победи – основните състезания в Мелбърн, Монако, Австрия и Силвърстоун и спринтовете в Маями и Силвърстоун.

През август в Имола той навъртя 690 километра с болида на Racing Bulls. На 30 октомври в Мексико дойде първата му официална тренировка във Ф1 – с колата на Лоусън, 12-о време, само 0,126 секунди зад Линдблад. „Мисля, че бях готов… Мога много по-добре“, каза той след това.

Шефът на Racing Bulls Алън Пермейн го нарече „следващият на опашката“ още през юли – и веднага добави: „Кога ще стане това, честно казано, не знам.“ Остава и едно техническо условие: суперлиценз. През август Цолов имаше 25 от нужните 40 точки. По правилата на FIA първите трима във Формула 2 получават по 40 точки – тоест финал в топ 3 би отключил вратата.

Ако търсим образ, Цолов е момчето, което стои на прага на големия спорт с ключа в ръка. Остава някой отвътре да натисне бравата.

Страховете на Алън Пермейн

Позицията на Пермейн не е лесна и би било несправедливо да я опростяваме. Racing Bulls е пети при конструкторите с около 104 точки – значително пред Alpine. В модерната Ф1 всяко място в това класиране означава реални пари от разпределението на приходите. Опитен пилот като Лоусън е застраховка: той носи точки сега.

Пермейн сам признава дилемата: „три не се побират в две, разбира се“. Той казва, че отборът „иска да развива млади пилоти и млад талант“, но също че „не бърза“, а решението ще дойде „в следващите седмици“. Последната дума според Crash.net е на акционерите – Чалерм Ювидя, Марк Матешиц и главния изпълнителен директор Оливер Минцлаф.

Тук е и истинският риск. Според информации на Fox Sports Australia, цитирани от GiveMeSport, в Red Bull обмисляли „фундаментална промяна“ – Racing Bulls да задържа пилотите си по-дълго в името на „голяма стабилност“, вместо да ги ротира. Това все още е слух, не решение. Но ако се случи, „училището за новобранци“ ще се превърне в нещо друго – в отбор, който защитава класиране, а не създава бъдеще. Страхът от петото място може да се окаже по-силен от мечтата за следващия Фетел.

Мекис и умната игра

Лоран Мекис, шефът на Red Bull Racing, вече показа как изглежда смелото решение. Хаджар беше повишен в основния отбор за 2026 г., а през септември получи нов договор за 2027 г. „Много сме развълнувани да продължим пътя си с Исак… това удължаване показва колко вярваме в него“, каза Мекис.

Това е умна игра – в отбор, където Гасли и Лоусън бяха върнати обратно, а Албон загуби мястото си след кратки периоди до Верстапен, Мекис избра младежа и го защити. Въпросът е дали същата логика ще бъде приложена и един етаж по-долу – там, където по замисъл трябва да се ражда следващият Хаджар.

Докога ще гледаме едни и същи лица?

Погледнете решетката. Фернандо Алонсо е на 45 години, двукратен шампион (2005 и 2006), рекордьор по участия с 440 старта – и с удължен договор с Aston Martin и за 2027 г. „Ще се оттегля от Ф1… но не още“, казва той. Тази година има 7 точки и е 17-и. Нико Хюлкенберг е на 39 и потвърден в Audi за 2027 г. – с 13 точки, зад 22-годишния Бортолето. Серхио Перес е на 36 и има договор с Cadillac поне до 2029 г. Валтери Ботас е на 37. Двамата нямат нито една точка с новия отбор през 2026 г. – колата е нова и слаба, но местата са заети години напред.

Честността изисква и уговорка: Луис Хамилтън на 41 е трети в шампионата с победа в Барселона и седем подиума. Възрастта сама по себе си не е присъда. Проблемът е друг – когато места се раздават не заради скорост, а заради име, опит или търговска стойност, вратата за младите се стеснява.

Не направиха ли достатъчно пари? Не е наша работа да броим чужди заплати. Но е легитимен въпрос дали спортът, който обожава да говори за „следващото поколение“, му дава достатъчно места.

Страхът на старите кучета

Страхът на старите кучета е разбираем: всеки млад пилот, който влиза в болида, е огледало. Антонели в Mercedes, Бортолето в Audi, Беърман в Haas показаха, че опитът вече не е гаранция. Страхът на отборите е друг – че младият ще направи грешка, ще счупи кола, ще загуби точки. Но историята на Red Bull е най-силният аргумент срещу този страх: Верстапен беше на 17, когато влезе, и на 18, когато спечели.

Кой е новият Верстапен?

Ако питате кой е новият Верстапен, отговорът вече е изписан с най-младата шампионска титла в историята – Кими Антонели. Ирония на съдбата: той е продукт на смелостта на Mercedes, а не на Red Bull. Следващият може да е Камара, може да е Линдблад, може да е Хаджар. Може да е и момчето от София, което в момента е на седем точки от титлата във Формула 2.

Единственото сигурно е, че нито един от тях няма да стане „новият Верстапен“, ако никой не го пусне в колата.

Ще си спомни ли Red Bull кой е?

Red Bull построи легенда върху една проста идея – че звездите се правят, не се купуват. Осем титли доказват, че идеята работи. Днес Racing Bulls трябва да реши дали ще остане училището, което създаде Фетел и Верстапен, или ще стане поредният отбор, който пази местата си като рафт в склад.

Вратата, която Матешиц отвори преди двадесет и една години – същата, през която Фетел мина в Монца – все още стои там. Отвън чакат трима. И никой не знае дали някой отвътре още помни защо изобщо е била поставена.

Източници: интервю с Дитрих Матешиц, grandprix.com (2005); GPblog; Crash.net; Formula1.com; Crash.net (италианска преса); Formula1.com (Коматсу); Formula1.com (FP1 Мексико); Grande Prêmio; GiveMeSport.

Снимки: Andrea Diodato (CC BY 4.0), Steffen Prößdorf, DaHuzyBru, LucaFazPhoto, Yu Chu Chin (CC BY-SA 4.0) / Wikimedia Commons; Никола Цолов: архив PitLane24. Колаж: PitLane24.

„Ние правим звезди, не ги купуваме“: ще си спомни ли Red Bull завета на Матешиц?