Докато половината автомобилна индустрия продължава да лепи SUV силует на всичко с батерия, Hyundai реши да направи нещо старомодно смело – хечбек. Ioniq 3 не просто изглежда различно сред купчината кросоувъри, заети с „електрическото бъдеще“ – той се продава на цена, която би трябвало да накара конкурентите да преглътнат неудобно.

Дизайнът е остър, леко напрегнат, с наклонена С-колона, която леко намирисва на отдавна изчезналия Veloster. Hyundai нарича резултата „аеро хечбек“ – маркетингов евфемизъм за „не е SUV, но пести тока“. Коефициентът на въздушно съпротивление пада до 0.26 на базовата версия – не съвсем ниво Tesla Model 3, но достатъчно, за да накара аеродинамиците да се потупат по рамото.

Отвътре историята става по-интересна. При 4150 мм дължина и 2650 мм база, Ioniq 3 предлага пространство, което засрамва повечето супермини. Багажникът е 411 литра, плюс скритото отделение „Megabox“ под пода – защото очевидно всеки производител вече трябва да има собствено патентовано тайно чекмедже. Новата система Pleos Connect, базирана на Android и за първи път в модел на марката, работи изненадващо гладко, макар понякога да издава лека „Тесла“ инфлуенция – навикът да тъпче важната за шофирането информация в централния екран, вместо по-близо до погледа на водача.

Под пода има избор между две батерии: 42 kWh LFP версия с 144 к.с. и пробег до 213 мили, или по-голяма 61 kWh батерия, която произвежда по-малко мощност (133 к.с.), но стига до впечатляващи 308 мили по WLTP. Да, по-малката батерия е по-мощната – логика, която звучи наопаки, докато не си спомните, че химията на клетките рядко се интересува от нашите очаквания. Бързото зареждане достига максимум 115 kW и пълни от 10 до 80% за около 30 минути – не рекорд, но според инженерите е настроено да издържа тази скорост, а не просто да я показва за секунди.

Возенето е мястото, където първоначалният ентусиазъм леко се охлажда. Управлението е тежко и странно безчувствено, а при по-големите 18-цолови джанти возенето на ниска скорост става твърдо – достатъчно, за да накара тестовия екип на Autocar да сложи само 7 от 10 за ходова част. Разходите, обратно, получават пълни 10: базовата версия Advance (42 kWh) е под £19 000, а тестваната Long Range Ultimate излиза £26 195 след местната електрическа субсидия.

Крайната оценка е 9 от 10 – рядкост за кола без драматична мощност и без луксозни претенции. Тя просто прави най-важното правилно: пространство, цена и реален пробег. Съперниците Renault 5, VW ID. Polo и MG4 може да привличат повече погледи на паркинга, но Ioniq 3 изглежда готов да спечели битката с калкулатор, а не със скицник.

Източник: Autocar (https://www.autocar.co.uk/car-review/hyundai/ioniq-3)