Зак Браун прибра 110 млн. долара от Макларън през 2025 г.
Финансовите отчети на тима разкриват, че шефът на Макларън е спечелил повече от комбинираните заплати на Норис и Пиастри — двойно повече от двамата си шампиони, взети заедно.
Photo: LAP.bgPhoto: LAP.bg
Докато Ландо Норис празнуваше първата си световна титла, а Макларън затвърждаваше статута си на доминираща сила, друго число растеше тихо в счетоводните книги на тима: компенсационният пакет на изпълнителния директор Зак Браун достигна над 110 милиона долара през 2025 г. — сума, която го нарежда сред най-добре платените ръководители в света, пред шефовете на Майкрософт и Епъл.
Откъде идват парите
Базовата заплата на Браун нарасна от 7,78 милиона долара през 2024 г. на 10,84 милиона през 2025 г. Истинската сума обаче идва от дългосрочния план за стимули на тима — структура, обвързана с растеж, контрол на дълга, рентабилност и ликвидност, изплащана в кеш, а не в акции. Комбинираният ефект: 99,25 милиона долара само от бонуси, подсилени допълнително от изхода на MSP Sports Capital като 33-процентов акционер през септември, сделка, оценила тима на над 5 милиарда долара.
Когато MSP инвестира първоначално, Макларън беше оценен на 560 милиона паунда — изходната позиция на инвеститора донесе десетократна възвръщаемост.
Контекстът, който боли малко повече
Приходите на тима скочиха до 777,2 милиона долара през 2025 г., спрямо 645 милиона година по-рано — движени отчасти от най-голямото парче от пая на наградния фонд на Формула 1 заради шампионската титла в конструкторите. А ето и аритметиката, която кара всеки пилот да се замисли: Норис, новият световен шампион, прибра около 40 милиона долара между заплата и бонуси. Пиастри получи около 25 милиона. Събрани заедно, двамата пилоти струваха на Макларън около 65 милиона долара през 2025 г. — малко над половината от това, което спечели самият изпълнителен директор.
Браун изгради възстановяването на тима от почти фалит през 2020 г. до доминация в конструкторите — и финансовите документи го доказват категорично. Въпросът кой всъщност печели шампионатите — пилотите на пистата или архитектите зад бюрото — остава реторичен поне докато чекът не пристигне.
