Верстапен: животът без Хорнър е по-малко стресиращ
Четирикратният шампион не крие, че спокойствието в Милтън Кейнс под Мекийс му допада повече от драмата на предишната ера — но оставя вратата открехната за завръщане на бившия си шеф.
Photo: LAP.bgPhoto: LAP.bg
Макс Верстапен не е от тези, които ще подхранват конфликт заради драматургия. Попитан от Press Association какво е усещането в Ред Бул една година след оттеглянето на Кристиан Хорнър, той отговори с онази хладна прямота, която от години е негова запазена марка: по-спокойно е. Не повече победи заради това — само по-малко шум около тях.
Спокойствието като стратегия, не като комплимент
„Честно казано, харесвам да виждам хора, които се разбират. Не е приятно, когато постоянно има напрежение между хората,“ каза той. Добави и нещо, което звучи почти банално, докато не си спомниш колко години точно обратното беше нормата в Милтън Кейнс: „Отвън на хората им харесва, но честно казано, между отборите е по-добре просто да имаш приятелски отношения.“
Под ръководството на французина Лоран Мекийс — вече с една победа в актива на сезона — Верстапен описва атмосферата направо: „Не е толкова пикантно, но определено ми харесва как вървят нещата в момента, с поведението на всички, да го кажем така.“ Логиката е проста и трудна за оспорване: по-малко вътрешен конфликт означава по-малко разсейване, а по-малко разсейване означава повече концентрация там, където наистина има значение — в колата.
Вратата, оставена открехната
Верстапен не затръшва вратата зад бившия си шеф. Питан за евентуално завръщане на Хорнър в пистата, той остава дипломатично неутрален: „Показа, че върши добра работа. Разбира се, хората разпространяват много слухове и не знам колко от тях са верни. Не искам да звуча грубо, но и не е мой проблем или грижа. Ако иска да се върне и има добра възможност, сигурен съм, че ще го направи, но не знам къде би било това.“
Формула 1 може да задържи драмата си — Верстапен просто предпочита тя да не влиза в офиса.
Съвпадението, че тези коментари излизат точно в седмицата, в която се очаква книгата на Хорнър, едва ли е нещо повече от съвпадение — но в Милтън Кейнс, където PR отдавна е научен да брои времето също толкова внимателно, колкото инженерите броят секундите в бокс-спирката, малко неща остават случайни.
